Грънчарите на Тројан: последните майстори на въртящото се колело

Пристигнах в Тројан в четвъртък следобед, когато пазарът вече се разтрива. Улицата на грънчарите — официално „ул. Занаятчийска“ — е по-тиха, отколкото очаквах. Само от едно мазе се чува ритмичното въртене на колелото. Вътре е Иван Пенчев, на 67 години, който работи тук от 1979-а. Показва ми как пръстите му оформят устата на кана, без да гледа — погледът му е в средата на стаята, някъде в мисълта. „Ръцете знаят“, казва той. „Аз само не им пречa.“ Тројан е известен с характерната си тричветна декорация — зелено, кафяво и бяло, нанесени с перо от гъше крило. Но от трима майстори, с които разговарях, само единият все още поддържа традиционния мотив. Другите двама адаптираха — единият към пазарното търсене (туристите искат по-„народни“ орнаменти), другият към личния си вкус (геометрия, вдъхновена от Бауха̀ус). Нито един не осъжда другия. Занаятът е жив, но преговаря с времето. Въпросът, с който се прибирам от Тројан, не е дали ще оцелее — а в каква форма и кой ще го разпознае като автентичен след двадесет години. Синовете на и тримата майстори са избрали други пътища — двама са в IT сектора, един е строителен инженер в Германия. Инструментите ще останат. Знанието — може би.

Декоративната традиция на Тројан датира поне от средата на XIX век, когато местните грънчари започнали да търгуват на панаирите в Пловдив и Габрово. Оригиналните съдове — гювечи, кани, паници — са имали ясна употреба: кухня, трапеза, изба. Декорацията е следвала функцията. Днес продуктите са предимно декоративни и туристическите обекти в Тројан продават предимно сувенири. Тази смяна не е само пазарна — тя е и смяна на смисъла. Иван Пенчев прави разлика: „Когато правя чиния, която ще легне на стената, не мисля за нея като за чиния. Правя я като за картина.“ Тројанската керамика е включена в Националния регистър на нематериалното наследство от 2014 г., но статутът не носи финансиране за обучение на нови майстори. Единствената работилница с ученически програми — „Керамична школа Балкан“ — затвори врати през 2020 г. заради пандемията и не отвори отново. Остава въпросът: достатъчно ли е да документираш, или трябва и да преподаваш? На него нямам отговор. Имам само три разговора от Тројан и убеждението, че те заслужаваха да бъдат записани.