Розовата вода и митът за автентичността: какво купуваме всъщност

В аптека в центъра на Пловдив намирам пет различни продукта, наречени „розова вода“. Три от тях са с изображение на роза и думата „Казанлък“ на етикета. Само един носи логото на ДОП — защитено наименование за произход. Останалите са законни: думата „Казанлък“ не е регистрирана търговска марка, а просто географска препратка. Разпитах фармацевтката — тя самата не знаеше разликата. Казанлъшката розова вода се произвежда чрез дестилация на листенца на Rosa damascena, отглеждана в Розовата долина. ДОП статутът, получен през 2016 г., задължава производителите да спазват строг регламент: конкретни сортове, конкретни площи, конкретна технология. Продуктите без ДОП могат да бъдат произведени от концентрат, от внесен суровина, или синтетично — и пак да носят розова снимка на етикета. Проблемът е, че потребителят рядко знае да търси логото.

Тествахме пет продукта: един с ДОП сертификат (производител от Казанлък), два с географска препратка без сертификат, един с надпис „натурална розова вода“ без произход, и един внесен от Турция с кирилски надпис. Тестването беше органолептично — аромат, цвят, усещане върху кожата — и се опряхме на консултация с козметичен химик. Резултатите: ДОП продуктът е значимо по-комплексен в аромата, с флорална дълбочина, която останалите не достигат. Турският продукт беше изненадващо близо по качество, но с различен ароматен профил — по-сладък, по-еднопластов. Двата без сертификат с „казанлъшко“ на етикета бяха неразличими от ароматизирана вода. Препоръката ни: търсете ДОП логото — малкия жълт знак в долния десен ъгъл на етикета. Ако го няма, купувате нещо друго, дори да пише „розова вода от България“. Автентичността не се чете от снимката на розата — чете се от документа зад нея.